Протестантска капеланска асоциация получава правен статут в България

Автор: Феликс Корли | източник: Forum 18 | превод: Б. Питев

Протестантската “Българска капеланска асоциация” получи правен статут. Остава неясно обаче как ще се провежда капеланската дейност във въоръжените сили. Подполковник Добрев от Министерството на отбраната каза за Форум 18, че понастоящем никое вероизповедание не може да осъществява такава дейност, като наследство от комунистическата епоха, “но военните служители са напълно свободни да присъстват на религиозни събития извън своите поделения”.

Митрополит Григорий от Българската православна църква каза пред Форум 18, че неофициално православните свещеници са канени да отслужват литургии на големи празници и дори да строят църкви в поделенията. Той би приветствал закон, който въвежда армейска капеланска служба, добавяйки, че в тази връзка вече са започнали контакти с римокатолици, протестанти и мюсюлмани. Но Министерството на правосъдието се опита да попречи на създаването на капеланската асоциация, а подполковник Севастиян Добрев заяви, че държавната Дирекция по вероизповеданията ще реши кой ще участва в капеланската дейност. “Те имат списък с признатите и непризнатите вероизповедания.”

Въпреки първоначалният неуспех на Българската капеланска асоциация да получи правен статут от съда в Ямбол, Софийският градски съд й предостави правен статут на 23 февруари. “Сега поне сме узаконени, но настоящият закон забранява религиозната дейност в армията и полицията”, каза за Форум 18 Дони Донев, член на управителния съвет на асоциацията на 23 февруари. Асоциацията е създадена от група протестантски църкви през август 2006 г. “Ние искахме да имаме правна основа, чрез която да оказваме натиск върху правителството да промени това положение”, каза Донев.

Намерението на Капеланската асоциация е да обхване капеланската дейност в българските обществени институции, като затворите, болниците и летищата, но отначало тя ще се съсредоточи върху армейската капеланска дейност. Асоциацията се оплаква, че “на мъже и жени от различни вероизповедания, които имат искрено желание да извършват капеланско служение, се забранява строго да служат на каквото и да било ниво в българските въоръжени сили и рязко се ограничава дейността им в други социални среди”.

Подполковник Севастиян Добрев, завеждащ Отдела за връзки с обществеността в Министерството на отбраната, който отговаря за отношенията с Великотърновския митрополит Григорий, представител на Българската православна църква в Министерството, заяви, че понастоящем на никое вероизповедание не е разрешено да провежда никаква дейност в армията. “Нашата Конституция и Закон за отбраната и въоръжените сили не допускат това”, каза той за Форум 18 от София на 23 февруари. “Това датира от комунистическата епоха. Но военните служители са напълно свободни да присъстват на религиозни събития извън своите поделения в свободното си време.”

Въпреки твърдението на подполковник Добрев обаче митрополит Григорий каза, че дори и без законова санкция армейските командири канят православни свещеници да отслужват литургии на големи празници и дори да строят църкви в поделенията. “Връзките с армията са добри, но на неофициално равнище”, каза той пред Форум 18 от Велико Търново на 23 февруари. “С благословията на Генералния щаб командирите ни приемат – те са много доброжелателни в това отношение. Сигурен съм, че православните биват канени навсякъде.”

Той отбеляза, че е била построена църква в поделенията в Атия край Созопол, а в неговата епархия в северна България се строи църква в центъра на Националния военен университет “Васил Левски” във Велико Търново. “Командирите канят нас или войниците просто намират начин да построят тези църкви”, каза митрополит Григорий. Той отрече на Православната църква да е предоставена възможност за провеждане на дейност, която да е отказана на останалите вероизповедания.

Митрополит Григорий също каза пред Форум 18, че той би приветствал закон, който въвежда армейска капеланска служба, като добави, че Българската православна църква вече е започнала икуменически и междурелигиозни контакти с римокатолици, протестанти и мюсюлмани относно това как би функционирала една такава капеланска служба.

След като Капеланската асоциация е получила правен статут, остава неясно какви дейности тя би могла да предприеме. Подполковник Добрев каза, че вече текат обсъждания с Министерството на отбраната относно възможността за въвеждане на капеланска служба, особено в светлината на промяната, която ще се извърши на 1 януари следващата година, когато въоръжените сили ще преминат от наборна към професионална войска, флот и авиация. “Ще се опитаме да организираме първите стъпки за въвеждане на една капеланска система”, каза той. “Разполагаме с достатъчно знания от опита, натрупан от останалите страни-членки на НАТО.” Но той подчерта, че всяка една такава промяна ще трябва да бъде въведена от политиците, а не от Министерството на отбраната, тъй като такава промяна изисква прокарването на закон в парламента.<

Пастор Донев от петдесятната Божия църква каза за Форум 18, че той и други пастори са били вдъхновени от идеята да създадат капеланска служба през последните пет години. Той каза, че Капеланската асоциация – която представлява около 120 протестантски пастора и лица, свързани предимно с Божията църква и Асамблеи на Бога, но също баптисти и лутерани – е създадена на събрание в Ямбол на 19 август 2006 г. Асоциацията е обещала да работи за въвеждането на “редовно платена капеланска служба в Българската армия, Министерството на вътрешните работи, затворите и местата за лишаване от свобода, българските пристанища и летища, и системата на здравеопазването”. Тя настоява за равен достъп на всички вероизповедания до капеланското служение.

След като прочел обаче за създаването на асоциацията в протестантски вестник, Васил Маринов, официален служител от Министерството на правосъдието, който отговаря за посрещането на религиозните нужди на лицата, лишени от свобода, телефонирал на Донев на 5-ти септември и го извикал в кабинета си в София същия ден.

“Маринов ме извика по телефона, не писмено, и срещата беше в кабинета му след броени часове”, оплака се Донев пред Форум 18. “Бих могъл да откажа, но това беше нещо повече от любезна молба. Не знам, дали той имаше право да ме извика.” Според Донев, Маринов му казал “да не хранят надежда “ за въвеждане на такова капеланско служение и изискал от асоциацията да му бъде връчен пълен списък с всички присъствали на учредителното събрание. Донев отказал. “За мен беше шокиращо да разбера, че нашата работа е била забелязана на такова високо ниво”, каза той. “Маринов беше любезен, но твърд в онова, което искаше.”

В началото на декември 2006 г. Маринов поканил председателя на управителния съвет на асоциацията, Младен Бучуков, на среща, на която присъствал също и британският военен аташе. “На тази среща Васил Маринов ми даде ясно да разбера, че от него зависи евентуалното съществуване на капеланска служба в България”, каза Бучуков на 16 февруари. “Помислих си, че той иска да упражнява контрол върху Капеланската асоциация.”

Маринов каза за Форум 18 на 23 февруари, че се е срещнал и с Донев, и с Бучуков, но отрече да ги е “извикал”. Маринов отказа да уточни, дали е изисквал списък на лицата, присъствали на учредителното събрание на асоциацията. Той заяви, че обяснил на Донев, че асоциацията трябва да бъде призната от международните капелански организации, но отказа да обясни за Форум 18 защо един официален служител от Министерството на правосъдието е загрижен за това, дали асоциацията има такива международни връзки или не. Той подчерта, че познава добре пастор Донев. “Аз оценявам неговите усилия да създаде капеланска организация за въоръжените сили.”

След това асоциацията е провела допълнително официално събрание на 21 октомври в присъствието на своя адвокат, като протокола от това събрание е представен заедно със заявление за регистрация като неправителствена организация в Ямболския районен съд същия месец. “Съдът не ни отказа, но просто не ни регистрира”, спомня си Донев. “Всяка седмица извикваха нашия представител и адвокат да отговаря на нови въпроси. От асоциацията е изискано да докаже, че нейното съществуване и дейности под никаква форма не наподобяват дейностите на една поместна църква, деноминация или вероизповедание. Те настояваха да знаят, дали не сме нова религиозна деноминация, което би им дало възможност да избегнат вземането на решение и да ни препратят в Софийския градски съд.” Бучуков нарече “абсурд” многократните изисквания на съда за нови документи.

Иван Груйкин, адвокат, защищаващ българските религиозни свободи, обаче отбелязва, че Ямболския районен съд е сравнително малък съд. Той каза пред Форум 18 на 27 февруари, че това обяснява защо съдът не е регистрирал асоциацията. Корпоративният отдел на съда – който отговаря за регистрацията на компании и организации – има много малък опит, особено в регистрацията на неправителствени организации.

Липсата на отговор от страна на Ямболския съд принудило асоциацията да оттегли заявлението си и да пренасочи опитите си към Софийския градски съд, който даде на асоциацията правен статут на неправителствена организация на 23 февруари. Иван Груйкин коментира, че това означава, че правните проблеми на асоциацията са към своя край.

Забавянето е причинило безпокойство сред някои в България. Виктор Костов, който поддържа български уебсайт за религиозна свобода Свобода за всеки, описва забавянето при даването на правен статут на асоциацията като „явно нарушение на религиозната свобода”.

Възможно е въпросът за това кой да участва в капеланската дейност във въоръжените сили да предизвика бъдещи спорове с държавната Дирекция по вероизповеданията. Подполковник Добрев от Министерството на отбраната, каза, че не е чувал досега за Капеланската асоциация, но знае за протестантско капеланско служение в ограничен мащаб. Той заяви, че дори и след въвеждането на капеланска служба във въоръжените сили, решението за това кои вероизповедания ще имат възможност да извършват такова капеланско служение ще зависи от правителствената Дирекция по вероизповеданията. “Те имат списък с всички признати и непризнати вероизповедания.”, каза той.

Начало на протестантското капеланство в България

Институт за българска протестантска история

Капеланството е служението, извършвано от свещенослужител в сфера, която не е чисто църковна. Капеланът може да служи като свещеник, обслужващ малка църква или параклис, помощник-свещеник в църква, духовен съветник, духовно лице в болница или социално учреждение. Разбира се, най-отявлено присъствие капеланите имат във армията, флотата, полицейското поделение или пожарната команда.

По дефиниция капеланството е надденоминационно служение, което излиза извън стените и структурите на църквата. Служението на протестантски капелани по българските земи съвсем не е новост. То води началото си от зората на българското евангелско движение. Не без значение за това е огромният исторически принос на православните свещеници от зората на българската християнска вяра, както и на представители на други християнски вероизповедания.

През 14 в. имигранти от Дубровник формират диаспора в София, а през 1486 г. построяват своя катедрала. Нейният свещеник служи и като капелан. През 16 в. немският богослов Стефан Герлах пътува през България като секретар на протестантския посланик в Константинопол. Една от функциите му е тази на капелан, като той я използва, за да опише религиозната нетолерантност на властите към българското население. Дейността на Герлах е продължена от друг протестантски капелан, Соломон Швайгер, който прекосява Балканите на път за Константинопол през втората половина на 16 в.

Сър Даниел Харви, посланик на Великобритания в Константинопол, също пристига със свой капелан, Томас Смит който служи там от 1668 г. до 1671 г. Смит широко описва живота в Отоманската империя със специален акцент върху дейността на православната църква. Друг посланик в Константинопол през 17 в. е лорд Чандойс, съпроводен от своя личен капелан Джон Хюз.

В началото на 19 в. преп. Хенри Линдзи, капелан в британското посолство в Константинопол, описва състоянието на седемте църкви от книгата Откровение, докато участва и в разпространението на новогръцкия превод на Новия Завет. По същото време като капелан в британското посолство в Константинопол служи и Робърт Уолш, който по-късно е назначен като капелан в Санкт Петербуг.
Почти всяко военно поделение. минало през България през 18-19 в. е съпроводено от свой капелан. Британски капелани са активни на територията на България по време на Кримската война. През 1860 г. капелан Х. П. Райт, обслужващ източните военни частите, пръв докладва за епидемия на холера във Варна.

Подобна е ролята и на българските протестанти, които оказват духовна подкрепа на лидерите на Априлското въстание.  Исторически факт е, че много от протестантските пътуващи  книжари често пренасяли и писма по подготовката на въстанието и революционни позиви. Такива сподвижници са били евангелските християни Велико Петранов, Петър Мусевич, Иван Нейков и В. Караиванов, който дори е арестуван в Чирпан заради дейността си.

Васил Левски и Георги Бенковски многократно се укриват в хана на Червен Стоян (Стоян Ангелов), един от първите евангелски християни в Пазарджик. Подобна е ролята и на пастора на евангелската църква в Битоля, д-р Вазазакис. Протестантите от Чирпан, Стефан Балабанов (шивач) и Рад Манев (оръжейник) помагат активно при подготовката на въстанието.

Но вероятно най-силният пример (и същевременно най-непознат за българския читател) е описаната в романа Под игото дейност на един друг български евангелски вярващ, който е зачислен в четата на Панайот Волов и изработва черешовото топче. Когато Георги Бенковски събира четниците в Оборище, преди да обяви въстанието, казва: „Нека протестантинът да произнесе молитва”.

Протестантинът е Стоил Финджиков, историческата личност, която става прототип на цветущия образа на Боримечката, описан от Иван Вазов.  Думите на молитвата по спомните на дъщерята на Финджиков, Радка Калоянова, са били: „Господи Боже, Който си създал небето и земята, Който си помагал на мнозина, уповаващи на Тебе, помогни и нам днес събрани, да имаме успех в делото”  (ББД: Вестители на Истината).

След Освобождението през 1878 г. мисионерското списание Мишънъри Херълд на Американския Борд, издавано в Бостън, пише: „Пристигна протестантският проповедник в Одрин. Губернаторът на Южна България [Аркадий Столипин], който живее там, е руски генерал и е силен протестант[ски вярващ]. Той държи протестантски служби (водени от личния му капелан), всяка събота в губернаторската резиденция.”

Усилена капеланска дейност продължава и по време на войните за национално обединение (1912-1918 г.) под формата на религиозна просвета и духовна грижа. Над 40 евангелски баптистки вярващи се сражават в българската армия, от които двама загиват. С разрешение на началник-щаба на българската армия се раздават християнски брошури и евангелия на войници и ранени. Баптистки пастири посещават през 1913 г. с разрешение на министър-председателя частите в Свиленград в момента на върлуващите епидемии. В хода на Първата балканска война, с разрешение на сръбското командване, са раздадени и брошури с духовно съдържание сред сръбските войници. Подобни брошури на турски език са раздадени и на турските военнопленници в София. Извършени са и акции за подпомагане на българските бежанци след краха в Междусъюзническата война, а през Първата световна война е водена пропаганда сред руските и сръбските военнопленници.

Това са само няколко примера за историческата роля на евангелските капелани в България. Но капеланското служение съвсем не може да бъде ограничено от деноминационната политиката на дадено вероизповедание. То е истинско единствено тогава, когато е извън стените на църквата. Когато е служение на милосърдие не в центъра, а в периферията на обществено-политическите и църковни динамики. Там, където се ражда истинското християнско богословие и там, където нуждата от истинска духовна грижа е най-силна.