От 6 до 8 декември 2000г. под патронажа нa вицепрезидента на Р.България г-н Тодор Кавалджиев в старата столица Велико Търново бе проведен Евросеминар на тема „Християнската етика във въоръжените сили“. Организатори на събитието бяха: Министерството на отбраната, ВВОВУ „В.Левски&rdquo“, Българска Православна Църква, Великотърновска митрополия, Асоциация на християнските сдружения за военнослужещи, Обединени евангелски църкви и Сдружение „Агапе-България“.
По време на конференцията бяха обменени мнения и опит между представители на Българската православна църква, ВВОВУ „В.Левски“ и сдруженията на християнските военнослужещи от Великобритания, САЩ, Швеция, Норвегия, Йордания, Русия, Словакия и наблюдения от Македония и Украйна.
Участниците обсъждаха следните теми:
1. Богословска перспектива: може ли един християнин да бъде военен?
2. Християнското посвещение на командира – какво представлява?
3. Християнската гледна точка при разрешаване на социалните и нравствените проблеми във въоръжените сили
4. Християнската етика в процеса на вземане на решения
5. Християнската етика в мироопазващите операции на ООН
6. Ролята на военния свещеник или капеланът
Представителите на църквата подчертаха необходимостта от възстановяване на традициите на духовна грижа за военнослужещите в българската армия. Участниците в Евросеминара обсъдиха пътя на едно зряло българско общество към присъединяване към ЕС и НАТО с неговите общочовешки морални ценности. Бе постигнато споразумение относно необходимостта от нравствена и социална подкрепа при разрешаването на проблемите с престъпността, разпространяването на наркотици и самоубийствата в контекста на въоръжените сили. Участниците се съгласиха да препоръчат установяването на нова служба в рамките на въоръжените сили със следната роля:
а) Новата служба трябва да има водеща роля в духовната и пастирска грижа за военнослужещите
б) Новата служба трябва да поддържа атмосфера на толерантност между военнослужещите независимо от тяхното вероизповедание според българските закони
в) Новата служба трябва да възпира военнослужещите от извършването на каквито и да било дела несъвместими с християнската етика и морал.
В отговор на тези изисквания бе подложено сформирането на военно духовенство, което да преподава религиозни и духовни ценности във въоръжените сили и да осигурява духовна и нравствена грижа в поделенията.
