Евангелският пастор Иводор Ковачев е душеприказчик на затворниците в Централния софийски затвор от 13 години, а в Казичене – от седем. Пред него известни и неизвестни раирани обитатели, извършили най-тежките престъпления, изповядват съкровените си тайни. В параклиса на софийския затвор пред Иводор Ковачев са споделяли факти от тъмното си минало шефът на фалиралата пирамида “Лайф чойс” Майкъл Капустин, съдените за убийството на премиера Андрей Луканов – Александър Русов и Алексей Кичатов, серийният килър Здравко Петров и много други следствени и осъдени до живот престъпници. Пред “Всеки ден” пасторът сподели как успява да накара обречените на доживотни присъди затворници да намерят смисъл на живота си зад решетките и разказа интересни факти от живота на най-известните си изповедници.
Знаете ли историята на всеки един затворник?
Ако става въпрос за това в какво е обвинен и за какво излежава присъда, знам. Но моята работа не е да коментирам дали е виновен или не. Срещам се с хора, които дълго време са присъствали в медиите. Осем години например съм се срещал с Майкъл Капустин. С цялото си сърце се обърна към вярата и това му помогна много. Семейството му беше на ръба на банкрута. Той самият се промени. Също и украинците по делото Луканов. Александър Русов е в нашата църква, но вече не е в България. Замина при съпругата си и дъщеря си в Украина. Там продължава да ходи всяка седмица в една местна евангелска църква. Другият съден по делото Луканов – Алексей Кичатов, се ожени за българка. Промяната и при него беше невероятна. Виждаме се два пъти седмично и виждам, че не иска да има нищо общо с предишния си начин на живот. Съпругата му учи и работи едновременно. Ние също му помагаме. Гледа да се занимава с порядъчни неща. Благодарение на работата ни докато бяха в затвора, те получиха прозрение за определени неща и взеха решение да се променят. След като излезе от затвора, определено имаше изкушения, които преодоляха.
Какви изкушения?
Старата компания, с която са се движили преди да попаднат в затвора беше голямо предизвикателство за тях. Ние продължихме да работим с тях и след излизането им от затвора. Не сме ги оставили, дали сме им нужното начало, за да не кривнат по стария път. Аз имам такава група от поне десет момчета, бивши затворници.
Пред вас се е изповядвал и серийният убиец Здравко Петров, който преди 10 години успя да види сметката на петима души. Споделял ли е с вас защо ги е извършил?
Аз дори и да кажа, че се разкайва, ще ми повярвате ли? От няколко години не съм се виждал с него, защото от Централния софийски затвор го преместиха в Белене. Там също имат капелан, евангелист. Всеки затвор би трябвало да има евангелско-протестантски пастор и православен свещеник. Назначават се на половин щат. Само ние, пасторите, правим това безвъзмездно. На нас никой не ни плаща. Помагаме на хората безвъзмездно, защото Христос го очаква и изисква от нас. Здравко наистина се беше покаял.
Присъдата му обаче е доживотна, без право на замяна. На какво се надява?
Може да има надежда за него, кой знае? Не се знае законите как ще се променят и той какво поведение ще покаже. След 20 години престой в затвора, има преразглеждане на доживотните присъди. Аз имам един затворник с доживотна присъда, който още по времето на Тодор Живков е бил осъден на смърт за убийство, но заради отмяната на смъртното наказание оцелява. Вече 25 години е в затвора и не е загубил надежда. Здравко прие вярата и покаяние, не само за да получи надежда в този свят, а и в света, в който ние, вярващите, знаем, че душата ни един ден ще отиде. Условията, при които живее Здравко, наистина са тежки.
А споделял ли ви е защо е убил петима души?
Нещо го подтиквало, някаква сила…Не 5, а 50 пъти може да е подтикван. Човек без вяра в Бога е способен на ужасни деяния, а преди да попадне в затвора, Здравко не е бил вярващ човек. Нямал е страх от възмездие.
Кой е въпросът, който най-често ви задават затворниците?
Има ли надежда за мен? Отговарям им, че винаги има. Винаги има втори шанс. Познавам и такива затворници, които уж повярват, излизат навън и пак се подвеждат по стария път.
Сигурно има и такива, които идват на срещите за разнообразие?
Да, но това не е проблем за мен. Виждал съм хора, които идват само за да убият времето и в един момент разбират, че има смисъл и стават вярващи. Вярата при всеки човек е на различна фаза.
С колко затворници работите?
Групата ми от затворници е от 50 до 70 човека. Всички те са били хора на крайностите. Някои сами не могат да повярват на промяната, която се е случила. За всеки един от тях това е чудо. Аз имам вяра в тези момчета и с това ги спечелвам най-много. С десетина човека поддържаме връзка ежеседмично и след като са излезли от затвора. Помагаме им с ежедневните нужди – наемаме и им плащаме квартирата, намираме им работа, социализираме ги, откъсваме ги от старата среда. Ходатайствам за тях пред работодатели. Близките на повечето от тях не искат да ги виждат и най-лесният избор е да се върнат по стария път.
Всички затворници твърдят, че са невинни. Споделят ли с вас факти от тъмното си минало?
Аз не се интересувам от това, което са извършили и за което са осъдени. За мен миналото им не е важно, защото това само би ми попречило да погледна безпристрастно на този човек. Интересува ме настоящето и мотивацията му да се промени, ако изобщо има такава.
