Всички публикации от Chaplain

капеланство

5-та Национална Военно-Християнска Конференция

Вашият коментар
“Ръка за ръка в битката”
3-5 юни 2005
Старозагорски минерални бани
“ Ще възвестявам името Ти на братята Си; ще Те хваля всред събранието”. (Евр.2:12)

Вече е в историята 5-та Национална Военно-Християнска Конференция, която протече под мотото “Ръка за ръка в битката”. При регистрирани около130 човека участие взеха 93. В последния момент няколко поделения от страната обявиха почивните дни за работни и това попречи на не малка част от хората да присъстват на конференцията. Както се казва при военните “Всяка заповед е предпоследна”.

Тази конференция се различаваше от останалите по това,че си беше изцяло българска. По желание на болшинството от участниците в предишната конференция, наши основни лектори сега бяха две български семейства: сем Цонко и Валентина Атанасови от гр. Ямбол и сем Емил и Даниела Енчеви от гр. София. Първите са пасторско семейство в ЕПЦ “Ветил” гр. Ямбол, а от второто семейство Даниела Енчева е главен редактор на списание “Лия”. Основната тема беше “Библейски портрет на брака” като имахме 6 семинара, в които лекторите по завладяващ начин представиха ролите и отговорностите на съпруга/та според християнската гледна точка. Ето няколко отзива относно семинарите:

“ Влиянието върху мен беше огромно и се моля дa изпълнявам всичко това което чух и да се доближавам до Божия портрет.” Красимир Маринов, Ямбол

“Беше чудесно. Радвам се, че за говорителите нямаше” неудобни” теми. Започвам да се променям (вземам решение) да до усъвършенствам ролята в семейството и отговорността, която имам. Помогна ми да осъзная важността на всичко това.” Теодора Стаменова, София

“Преживях докосване както никога до сега. Бог говори на сърцето ми и на ума ми. Много съм благословена.” Десислава Желязкова, Бургас

“Най-ценното е, че са чисто практически неща, които работят в сърцето.” Бисер Жеков, Варна

“ Научих някои нови за мен неща, на които не съм обръщала внимание преди.” Радка Загорова, с.Ябълково

“По тази тема за втори път присъствам на такава конференция и много добре се отразява на семейния ни живот.” Стефан Стефанов, Кърджали

“Думите са слаби да изкажат радостта ми и благодарността ми.” Анелия Заркова, Русе

Желанието и молитвата ни е в България да има стабилни и зрели християнски семейства не само сред хората с униформа, а в обществото ни като цяло, които да възпитават децата си по правилния начин, да се обичат с онази любов, която Бог е вложил в сърцата ни, да бъдат за пример сред останалите, да изявяват Христос с живота си.
капеланство

В НВУ “В Левски” гостуваха американски курсанти

Вашият коментар

За седма поредна година в НВУ “В Левски” гостуваха американски курсанти по покана на военното служение. Но тази година тяхното гостуване се различаваше от досегашните. По време на двуседмичния им престой американските курсанти бяха настанени в спалните корпуси на българските си колеги, хранеха се заедно с тях, излизаха на физзарядка, спортуваха в следобедните часове, имаха заедно библейско изучаване и др.

Български курсанти дотолкова се сприятелиха с американските си колеги и взеха участие в библейските изучавания. В една от неделите пътувахме до гр. Плевен като посетихме службата в ЕПЦ с пастор Младен Маринов. С нас дойдоха и трима български курсанта като за двама от тях това беше първо посещение на такава църква.

По време на службата пастор Маринов даде възможност на един от американските курсанти да изрази радостта си от това, че заедно с неговите колеги могат да послужат на българските курсанти, споделяйки свободно вярата си. Следобед окончателно изненадахме гостите като посетихме Плевенската Панорама и те научиха малко повече за историческата битка около Плевен.

Интересно е да се отбележи, че едно от момчетата е от китайски произход. Неговите родители са родени и израснали в Китай, но преди 11 години емигрират в САЩ заедно със сина си и там разбират, че истинския Месия е Христос, а не Буда или някой китайски ръководител. И сега техният син дързостно споделя вярата си на българските си колеги.

капеланство

Факт е първият по рода си камуфлажен Нов Завет на български език

Вашият коментар

Не е за вярване, но 6 години след началото на християнското служение сред военнослужещи, в България се отпечата камуфлажен Нов Завет. Британската асоциация на християни-военнослужещи дари значителна част от сумата за отпечатването на първите 800 бр., а военното служение се ангажира за тяхното разпространение. Така, че 460 бр. от Н.Завети се озоваха в ръцете на войниците подготвящи се за мисия в Ирак.

Тържественото връчване се състоя в Пловдивската Духовна Семинария на 07.11.04. На тържеството присъстваха командването на 4 –ти батальон подготвящ се за мисия в Ирак, командирът на 62-ра бригада “Специални сили”, близо 20 военнослужещи от минали мисии, много родители и гости. Официални представители на британската асоциация на християните-военнослужещи бяха подп. Робин Чапъл, бивше британско военно аташе за България и главен капелан м-р Саймън Фармър. Събитието беше отразено от всички известни медии в страната. Искрено се надяваме с това да се постави началото на подобен род инициативи, така че бъдещите контингенти, които ще заминават на мисии извън страната да получават такива Н.Завети.

Интересното е, че това дарение даде широк отзвук сред военните среди, защото само след няколко седмици имахме запитване от 68-а бригада “Специални сили” базирана в Пловдив, да ли имаме възможност да подарим 160 камуфлажни Н. Завета на батальон от професионални войници от същата бригада. Военното служение реагира мигновено и на 26.11.04. на официална церемония в самото поделение бяха подарени Н. Завети. Командирът на бригадата полк. Торлаков разреши церемонията да се състои вътре в поделението като за целта бяха поканени и свещеници от Българската Православна Църква. Единия от свещениците се оказа, че е подп.о.р. участник в мисията в Камбоджа през 1992г. и беше много насърчен от инициативата за подаряването на Н.Завети сред военните.

Искрено се надяваме през следващите няколко години всеки един военнослужещ подготвящ се за мисия в чужбина да получава заедно с оръжието си и камуфлажен Н.Завет.
капеланство

Участие в световна военно-християнска конференция

Вашият коментар

С Божията милост и благоволение българското военно служение участва в 11-та световна конференция на християни-военнослужещи, която се проведе от 14-18.09.2004г в Сеул, Южна Корея. Такъв род конференция се организира веднъж на 10 години като началото е поставено през далечната 1904г. Организатор на тези конференции е AMCF (асоциация на християни-военнослужещи) чието начало е поставено от английски офицер служещ в Индия през 1851г.

Гостите от България бяхме двама: Младен Бочуков и л-т Иван Запрянов като представител на Православната църква у нас. Заедно с нас пътуваха м-р Славчо Юрчев,офицер от ГЩ на македонската армия и корейския пастор О, който е мисионер в България от 8 години и беше нашият преводач по време на конференцията.

Пътуването беше доста продължително, а за Славчо дори и вълнуващо, защото на едно от летищата властите не го пуснаха, защото му бе необходима виза и там се наложи да се разделим с него. Но Господ не го беше оставил. Славчо пристигна в Сеул половин час след нас и то с друга авиокомпания чак през Япония без да доплаща за това. Господ се беше погрижил за всичко.

Ако мога само с две думи да изразя това което чух и видях по време на конференцията то това са думите “бленуван сън”. Имаше гости от 141 страни и общо делегатите бяхме 1800 души. Домакините се бяха погрижили перфектно от самото ни посрещане до изпращането ни на летището. Настаниха ни в огромен християнски комплекс наречен “Молитвената планина”. Това, което бях чувал за корейските християни, че се молят сутрин рано и че молитвата в цялата страна е денонощна наистина се оказа вярно. В този християнски комплекс имаше няколко огромни сгради, които побираха по няколко хиляди души и в тях постоянно имаше тълпи от хора за молитвените часове. По-късно разбрах, че това е масова практика за всички църкви в Корея. По време на семинарите се запознах и обмених мнения с християни-военнослужещи от целия свят. Имаше представители от всички континенти. Дори от страни, в които да се говори за Христос е доста опасно като Ирак Пакистан, Турция, Непал, Индия, Китай и др. Но както е писано благата вест ще се разпространи по целия свят без значение коя религия властва в дадената страна. От бившите съветски републики имаше около 40 души като почти всички бяха участници от войните в Афганистан и Чечня. Те са повярвали по време на воденето на военните действия. Сред тях беше и зам. Командващия на тогавашните съветски войски в Афганистан ген. Вячеслав Борисов.

Иначе Корея с население от 40млн. 35% от които са християни има видението до 2020г. християните да са 75% от населението на страната. Не случайно имат такъв голям икономически растеж. Господ чува молитвата на праведните.

По време на конференцията обсъдих с един християнин от Англия желанието ни да отпечатаме и подарим на българските военнослужещи заминаващи на мисии по един камуфлажен Нов Завет и той ни обеща пълното съдействие. Като в момента очакваме да получим правата за отпечатването. Надяваме се с Божията помощ да съберем необходимите средства и до заминаването на следващия контингент за Ирак да имаме готови камуфлажни Нови Завети.

капеланство

Семейна конференция в Търново

Вашият коментар

От близо 30 семейства присъствали на конференцията 20 от тях бяха на офицери от командването на Национален Военен Университет „В.Левски”. Зам. Началника на НВУ полк. Златев беше там заедно със съпругата си. Лекторите, които поканихме са същите, които бяха на семейната конференция във Варна миналата година. Всички харесаха семинарите и повечето изявиха желание да притежават семейна Библия като в момента подготвяме колетите, които ще изпращаме по адресите. Относно видеокасетите на филма “Исус” и “Бог и армията” се наложи да отидем до офиса за да вземем още защото не стигнаха. Вярваме, че Бог докосна по особен начин присъстващите. Ще ви цитираме част от отзивите, които получихме в анкетата направена в края на конференцията:

“Темите ме поучиха на много неща, които не ми бяха ясни и сега се чувствам по-добре подготвена за живота”
Д. Минчева

“Бихме се радвали ако ни изпратите Библия за да я подарим на децата си, а също така и да се срещаме и занапред, защото подобни конференции ни помагат не само да преодолеем трудностите и предизвикателствата в нашето общуване, но и да сплотим семействата си. Благодарим ви за вниманието и полезната информация.”
сем.Нинчеви

“Лекторите ме накараха да се замисля за доста наглед прости и обикновени неща”
Н. Атанасова

“Впечатлени сме от лекторите и от темите, които са много полезни за нас и от начина, по който ни бяха представени”
сем. Илиеви

капеланство

Mеждународна християнска конференция за курсанти и млади офицери

Вашият коментар
24.04.04.КПП-ЮГ на НВУ 8:30ч. сутринта екипът в състав: Младен и Димитринка, Драго и Теодора и петимата курсанти Ваклин, Ицо, Силвио, Теодора и Павел отпътува за Сибиу, Румъния с микробуса на служението. Нашите курсанти бяха с униформите за да нямаме проблеми с румънските митничари и полицаи. След около час и половина сме на Дунав-мост. Минахме безпроблемно българската граница, даже българските митничари след като разбраха, че ще ходим на международна курсантска конференция освен леко пътуване ни пожелаха да бием всички гости на футбол. Ще отворя една скоба за да кажа нещо за нашите курсанти. Всички са третокурсници, но с различни специалности: Теодора и Ицо са тиловаци, Павката – автомобилист, Силвио – артилерист и накрая с най-колоритната униформа Ваклин – парашутист. Той всъщност щеше да е нашият преводач в Румъния, тъй като специалността му изисква владеенето на поне два езика и той освен английски владее добре и румънски. А относно християнството само Силвио и Павката са вярващи. Миналото лято те имаха водно кръщение(поместихме снимка в нашия бюлетин). Докато на останалите  сме им споделяли за Христос, а миналата година Теодора и Ицо присъстваха на подобна конференция с Гроздан и Деничка в Чехия. Така, че не случайно отново ги поканихме като имахме уверението, че Господ ще довърши делото си в техните сърца.

Със смешни пазарлъци минахме и румънските митничари, полицаи и всякакви други кабинки където ни искаха някакви измислени такси. И ето ни на румънската надупчена магистрала за Букурещ. Чакаха ни само 80км до Букурещ, но ни се сториха 800. Просто нямаше как да карам по-бързо покрай дупки, булдозери, валяци и строителни работници и се притеснявах да не закъснеем, но  като знам, че буса бяга много само чаках да се заглади положението. И така улисани покрай строителните работи на пътя така и не видяхме указателна табела, която да ни насочи за околовръстното на Букурещ и нямаше как да не минем през центъра. Движението е меко казано “софийско” даже по-зле. Явно и при тях се крадат табели, защото в продължение на половин час не видяхме такава, която да ни насочи към гр. Питещ, а той си е сравнително голям град. Наложи се Ваклин да влиза в действие. Той пита случайните минувачи, превежда на мен, аз карам. След третото питане излязохме на улица без изход там имаше автобусно обръщало и единия от шофьорите най-после ни каза правилната посока. Така, че след общо 40 км градско и около час и половина обикаляне вече сме на правата за Питещ. Чакаха ни около 120 км истинска магистрала, не като първата. Трябваше да наваксаме закъснението, така че буса ги взе за малко повече от час. От Питещ до крайната ни точка, Сибиу оставаха 160 км завои из една клисура през Карпатите. Имахме на разположение 4 часа до срещата ни с нашите домакини от Сибиу, така че в 15:00 ч. на една голяма отбивка под едни дебели карпатски сенки спряхме за обяд. Димитринка предния ден направи голяма сметка на Енергото, но за сметка на вкусните сандвичи, които беше приготвила за цялата команда. Всички повториха, някои потретиха. Тази клисура наистина край нямаше. От едната страна скала от другата голяма и буйна река, но буса се държеше кротко по завоите. В крайна сметка подранихме с половин час и както се казва сварихме румънските курсанти по бели гащи.

В 18:30часа сме пред портала на Сухопътната Военна Академия “Николае Балческу” в гр.Сибиу. Господ така беше омаял румънските полицаи, че не ни спряха дори веднъж. Ще избързам да кажа, че и на връщане беше така, дори и не платихме такса “Дунав мост”. А от Русе до Сибиу са си цели 360 км. Господ се беше погрижил за всичко.

Румънските курсанти ни посрещнаха възторжено и настаниха нашите курсанти в техните спални корпуси. След това разбрахме, че работата по подготовката и провеждането на самата конференция е поверена на курсантите домакини като офицерите имаха само поддържащи функции. Нас двете семейства Стаменови и Бочукови ни настаниха във военния хотел близо до Академията. На следващия ден всички гости бяха пристигнали.Последен е пристигнал морски курсант от Норвегия в 4 сутринта и настанен в стаята при Силвио и Павката.  Имаше гости от Норвегия, Полша, Германия, Гърция, Франция и Англия и разбира се масирано присъствие на румънски курсанти.Откриването на конференцията направи началникът на Академията ген. Ускои в брифинг залата на Академията като събитието отразяваха доста журналисти. По- късно вечерта се видяхме по румънската национална телевизия и в местната телевизия на Сибиу. Румънците се бяха постарали. И така в рамките на 5 дни освен семинари водени от румънските капелани и от съорганизаторите от асоциацията на християните военнослужещи AMCF, обиколихме всички манастири в радиус 100км около Сибиу, а също така и гостувахме на два военни колежа (сержантски училища).Силно впечатление ни направиха запазените християнски традиции не само в нацията им като цяло, но и в армията им. От 1996 г. те си имат военни православни свещеници и във всяко военно поделение и училище си имат изградени действащи параклиси. Казвам действащи, защото всяка сутрин половин час преди началото на работния ден всеки е свободен да отиде да се помоли и след това директно отива на строевия преглед сутринта. И да ви кажа честно въобще не изглеждаше нагласена работата. За тях това си беше съвсем нормално. Чудеха се защо ние в България все още нямаме военни свещеници и подчертаваха огромната роля вършена от техните свещеници сред румънските военнослужещи, които са на мисии в чужбина. Факт е, че няма техен войник отказал се от мисия.

Имахме възможност да се запознаем с курсантите от всички националности, а по време на семинарите да обсъждаме заедно теми като “Християнска етика”, “Лидерът Неемия” и др. За съжаление само в нашата армия за християнството все още се говори с пренебрежение. Не знам коя е причината, но си мисля, че е от решаващо значение как ние наричащи се християни представяме Христос на околните.

Последния ден беше запомнящ се. Заведоха ни на съседния военен полигон където с танкове и БТР-и ни демонстрираха нападение и организиране отбраната на конвой, нашумелият и в нашата армия check-point (контролно-пропускателен пункт) и имахме възможност да стреляме с малокалибрено оръжие. И ето че се сбъдна пожеланието на българския митничар. Бихме в два последователни мача два отбора от румънски курсанти като и при двете срещи от решаващо значение се оказаха дузпите, но ние имахме железен вратар в лицето на норвежкия курсант.

За петимата наши курсанти това беше невероятно преживяване и сме уверени в работата на Бог в техните сърца, още повече, че след време те ще са бъдещите командири в БА и какво по-хубаво от това да имаш началник-християнин. Молете се за тях: Силвио, Ицо, Теодора, Ваклин и Павел, а също и за нас Господ да ни дава мъдрост когато се срещаме с тях и споделяме. Теодора е на път да повярва. Иска да си има собствена Библия и когато се върнем в България ще и подарим една.