Всички публикации от Chaplain

Mеждународна християнска конференция за курсанти и млади офицери

24.04.04.КПП-ЮГ на НВУ 8:30ч. сутринта екипът в състав: Младен и Димитринка, Драго и Теодора и петимата курсанти Ваклин, Ицо, Силвио, Теодора и Павел отпътува за Сибиу, Румъния с микробуса на служението. Нашите курсанти бяха с униформите за да нямаме проблеми с румънските митничари и полицаи. След около час и половина сме на Дунав-мост. Минахме безпроблемно българската граница, даже българските митничари след като разбраха, че ще ходим на международна курсантска конференция освен леко пътуване ни пожелаха да бием всички гости на футбол. Ще отворя една скоба за да кажа нещо за нашите курсанти. Всички са третокурсници, но с различни специалности: Теодора и Ицо са тиловаци, Павката – автомобилист, Силвио – артилерист и накрая с най-колоритната униформа Ваклин – парашутист. Той всъщност щеше да е нашият преводач в Румъния, тъй като специалността му изисква владеенето на поне два езика и той освен английски владее добре и румънски. А относно християнството само Силвио и Павката са вярващи. Миналото лято те имаха водно кръщение(поместихме снимка в нашия бюлетин). Докато на останалите  сме им споделяли за Христос, а миналата година Теодора и Ицо присъстваха на подобна конференция с Гроздан и Деничка в Чехия. Така, че не случайно отново ги поканихме като имахме уверението, че Господ ще довърши делото си в техните сърца.

Със смешни пазарлъци минахме и румънските митничари, полицаи и всякакви други кабинки където ни искаха някакви измислени такси. И ето ни на румънската надупчена магистрала за Букурещ. Чакаха ни само 80км до Букурещ, но ни се сториха 800. Просто нямаше как да карам по-бързо покрай дупки, булдозери, валяци и строителни работници и се притеснявах да не закъснеем, но  като знам, че буса бяга много само чаках да се заглади положението. И така улисани покрай строителните работи на пътя така и не видяхме указателна табела, която да ни насочи за околовръстното на Букурещ и нямаше как да не минем през центъра. Движението е меко казано “софийско” даже по-зле. Явно и при тях се крадат табели, защото в продължение на половин час не видяхме такава, която да ни насочи към гр. Питещ, а той си е сравнително голям град. Наложи се Ваклин да влиза в действие. Той пита случайните минувачи, превежда на мен, аз карам. След третото питане излязохме на улица без изход там имаше автобусно обръщало и единия от шофьорите най-после ни каза правилната посока. Така, че след общо 40 км градско и около час и половина обикаляне вече сме на правата за Питещ. Чакаха ни около 120 км истинска магистрала, не като първата. Трябваше да наваксаме закъснението, така че буса ги взе за малко повече от час. От Питещ до крайната ни точка, Сибиу оставаха 160 км завои из една клисура през Карпатите. Имахме на разположение 4 часа до срещата ни с нашите домакини от Сибиу, така че в 15:00 ч. на една голяма отбивка под едни дебели карпатски сенки спряхме за обяд. Димитринка предния ден направи голяма сметка на Енергото, но за сметка на вкусните сандвичи, които беше приготвила за цялата команда. Всички повториха, някои потретиха. Тази клисура наистина край нямаше. От едната страна скала от другата голяма и буйна река, но буса се държеше кротко по завоите. В крайна сметка подранихме с половин час и както се казва сварихме румънските курсанти по бели гащи.

В 18:30часа сме пред портала на Сухопътната Военна Академия “Николае Балческу” в гр.Сибиу. Господ така беше омаял румънските полицаи, че не ни спряха дори веднъж. Ще избързам да кажа, че и на връщане беше така, дори и не платихме такса “Дунав мост”. А от Русе до Сибиу са си цели 360 км. Господ се беше погрижил за всичко.

Румънските курсанти ни посрещнаха възторжено и настаниха нашите курсанти в техните спални корпуси. След това разбрахме, че работата по подготовката и провеждането на самата конференция е поверена на курсантите домакини като офицерите имаха само поддържащи функции. Нас двете семейства Стаменови и Бочукови ни настаниха във военния хотел близо до Академията. На следващия ден всички гости бяха пристигнали.Последен е пристигнал морски курсант от Норвегия в 4 сутринта и настанен в стаята при Силвио и Павката.  Имаше гости от Норвегия, Полша, Германия, Гърция, Франция и Англия и разбира се масирано присъствие на румънски курсанти.Откриването на конференцията направи началникът на Академията ген. Ускои в брифинг залата на Академията като събитието отразяваха доста журналисти. По- късно вечерта се видяхме по румънската национална телевизия и в местната телевизия на Сибиу. Румънците се бяха постарали. И така в рамките на 5 дни освен семинари водени от румънските капелани и от съорганизаторите от асоциацията на християните военнослужещи AMCF, обиколихме всички манастири в радиус 100км около Сибиу, а също така и гостувахме на два военни колежа (сержантски училища).Силно впечатление ни направиха запазените християнски традиции не само в нацията им като цяло, но и в армията им. От 1996 г. те си имат военни православни свещеници и във всяко военно поделение и училище си имат изградени действащи параклиси. Казвам действащи, защото всяка сутрин половин час преди началото на работния ден всеки е свободен да отиде да се помоли и след това директно отива на строевия преглед сутринта. И да ви кажа честно въобще не изглеждаше нагласена работата. За тях това си беше съвсем нормално. Чудеха се защо ние в България все още нямаме военни свещеници и подчертаваха огромната роля вършена от техните свещеници сред румънските военнослужещи, които са на мисии в чужбина. Факт е, че няма техен войник отказал се от мисия.

Имахме възможност да се запознаем с курсантите от всички националности, а по време на семинарите да обсъждаме заедно теми като “Християнска етика”, “Лидерът Неемия” и др. За съжаление само в нашата армия за християнството все още се говори с пренебрежение. Не знам коя е причината, но си мисля, че е от решаващо значение как ние наричащи се християни представяме Христос на околните.

Последния ден беше запомнящ се. Заведоха ни на съседния военен полигон където с танкове и БТР-и ни демонстрираха нападение и организиране отбраната на конвой, нашумелият и в нашата армия check-point (контролно-пропускателен пункт) и имахме възможност да стреляме с малокалибрено оръжие. И ето че се сбъдна пожеланието на българския митничар. Бихме в два последователни мача два отбора от румънски курсанти като и при двете срещи от решаващо значение се оказаха дузпите, но ние имахме железен вратар в лицето на норвежкия курсант.

За петимата наши курсанти това беше невероятно преживяване и сме уверени в работата на Бог в техните сърца, още повече, че след време те ще са бъдещите командири в БА и какво по-хубаво от това да имаш началник-християнин. Молете се за тях: Силвио, Ицо, Теодора, Ваклин и Павел, а също и за нас Господ да ни дава мъдрост когато се срещаме с тях и споделяме. Теодора е на път да повярва. Иска да си има собствена Библия и когато се върнем в България ще и подарим една.

Среща с командването на НВУ “В.Левски”

На 02.11.04. с разрешението на МО директорът на сдружение “Агапе България” Скот Гил и Младен Бочуков осъществиха делова среща с бриг. ген. Георгиев, началник НВУ и полк. Бояджиев, командир на УБ “В.Левски” –гр. В.Търново. На срещата беше представена дейността на сдружение “Агапе България” като цяло, и в частност дейността на служението сред военнослужещи.

Бриг.ген. Георгиев и полк. Бояджиев изразиха задоволството си от мероприятията организирани от “Агапе България”. На тази среща бяха планирани и набелязани предстоящи съвместни мероприятия за 2005 година, като добрата новина е, че имаме разрешението американските курсанти, които ще гостуват в България през м.май следващата година да нощуват в НВУ. Така те ще имат възможността да бъдат за по-дълго време заедно с българските си колеги и ще споделят вижданията си относно християнските принципи и приложението им в живота.

Също така ни беше предоставена възможността да подарим за пета поредна година на всички първокурсници органайзери, които бяха подготвени от колегите ни работещи в направлението за работа сред студенти към Агапе България.

Гостуване на бриг. ген. Дик Абел

В пред стартова треска сме за предстоящото гостуване на бриг. ген. Дик Абел. Офицер от резерва на ВВС на САЩ. Изпълнителен Директор на Направлението за работа с ВС към Кампус Крусейд фор Крайст Интернешънъл

Генерал Абел е от Клийвлънд, Охайо. През 1956г. завършва университет в Детройт и получава диплома по бизнес администрация. По-късно постъпва на служба във ВВС на САЩ като офицер със звание лейтенант.

През  1957г. завършва успешно курсове за пилот след което получава различни назначения на летателни длъжности, включително в групата за акробатични полети “Уорхоук”.По-късно служи като инстурктор във Военновъздушната академия на САЩ в Колорадо Спрингс. Впоследствие заема длъжности и в отдела за “ВО”.
След участието си във войната с Виетнам, генерал Абел е назначен за ВРИВО офицер на Тихоокеанското Командване на САЩ.

През 1973г. генерал Абел участва в пет мисии до Ханой, откъдето ескортира завръщането на американски военнопленници в родината им.
През 1978г. служи като специален сътрудник на Началника на ГЩ на САЩ. По-късно заема длъжността “Началник отдел ВРИВО” за ВВС на САЩ. През 1981г. Дик Абел е произведен в “бригаден генерал”.

През 1985г. генерал Абел завършва своята военна кариера и заема длъжността Директор по информацията към Американския Комитет за Олимпийски игри.
През 1987г. е избран за Президент на Американската християнска асоциация на спорта.

През май’1992г. генерал Абел е избран за Изпълнителен Директор на Направлението за работа с ВС към международната организация Кампус Крусейд фор Крайст.

В своята кариера, генерал Абел получава следните отличия:
-Медал на ВВС за изключителна служба;
-Медал на МО на САЩ за изключителна служба;
-Медал “Бронзова звезда”;
-Медал на ГЩ на САЩ;
-Наградата “Центурион”, връчена от Корпуса на Капеланите през 1996г.
Генерал Дик Абел е семеен и със съпругата му Ан имат три дъщери, един син и 17 внуци.

Генерал Бъкингам и полк. Кастнър присъстваха

Генерал Бъкингам и полк. Кастнър присъстваха на среща- дискусия на тема “Войната и християнската етика”организирана от ХСС във В.Търново. На тази среща присъстваха: началникът на Национален Военен Университет „В.Левски”, бриг.ген. Златилов, офицери от командването, членове от съюза на ветераните от войните, съюза на запасните офицери и др. Задаваха се интересни въпроси относно войната, а ген. Бъкингам сподели своето виждане за войната от позицията на християнин.

О.р. генерал–майор Клей Бъкингам е роден през 1927г. във Флорида, САЩ. Завършва Военна академия Уест Пойнт през 1949г., възпитаник  е на Генералщабния колеж и Армейския военен колеж. Генерал-майор Бъкингам е командир на танков взвод и ротен командир в Корейската война. Награден е с орден “ Сребърна звезда” за проявена изключителна храброст. Участник във Виетнамската война. По време на Студената война е Командващ по операциите на американската армия в Европа. След 33 години в армията на САЩ е награден с отличителен медал за служба. Със съпругата си  Клара Милър живеят заедно от 51 години и имат 4 деца и 18 внука.

О.р. полковник Ърл Кастнър е роден през 1928г. в Канзас, САЩ. Завършва Държавния университет в Оклахома, възпитаник е на Генералщабния колеж и Военноморския колеж. Придобива Магистърска степен в университета “Дж. Вашингтон” и университета “ Дж. Мейсон”. Полковник Кастнър служи като командир на пехотен взвод, ротен командир и щабен офицер по време на Корейската война. Награден е с орден “Пурпурно сърце” и орден “Бронзова звезда” за проявена храброст. Участник във Виетнамската война. По време на Студената война е Заместник- командващ по операциите на американската армия в Европа. След 30 години в армията на САЩ е награден с отличителен медал за служба. Със съпругата си  Сю Кастнър живеят заедно от 31 години и имат 3 деца и 4 внука.

Посещение на ген. Дик Абел и неговия екип

Посещение на ген. Дик Абел и неговия екип. Генерал Дик Абел беше на официално посещение в страната ни по покана на Агапе България. Помощ при организирането на срещите в НВУ ни оказа американското военно аташе (СВ) м-р Пол Бротсън. Екипът на ген. Абел се състоеше от християни-бизнесмени спонсориращи 85% от служенията с военни в целия свят.

Срещи в София: посещение на неделната служба в Евангелска Баптиска църква, среща с християни-бизнесмени от България, участие на живо в християнско телевизионно предаване “За църквата и държавата”по частна кабелна телевизия, среща с г-н Никола Петков, изпълнителен директор на Православен център за църковно държавни и между църковни отношения, среща с домашната група в София, среща с директора на Агапе България, Скот Гил.

Срещи във В.Търново: брифинг с командването на НВУ, делови обяд с ген. Златилов,нач. НВУ, неговите заместници, американското военно аташе и представител от МО; лекция на тема “Лидерството – това са хората” изнесена от ген. Абел в НВУ пред около 400 човека.

Cътрудничество с Националния Военен Университет

В България пристигнаха екип от 5 човека (един ръководител и петима курсанти от „Цитаделата“, Военния колеж на Южна Каролина), мисионери към Международното Служение с военни на Campus Crusade for Christ . Групата се ръководеше от Шон Мейз, дългогодишен приятел на ХСС и Директор на Военното Служение в Южна Каролина.

Целта на посещението на групата беше продължаване традицията на сътрудничество с Националния Военен Университет в областта на чуждо-езиковото обучение. Екипът получи специално разрешение от МО и ГЩ, което беше издействано с любезното съдействие на подполковник Питър Хофман, военно аташе на САЩ за Сухопътни войски. На снимката сме заедно с Пол и Лорейн Петиджон, които пристигнаха малко преди конференцията с цел да проверят как върви Проекта с курсантите. С други думи, имахме проверяващи.

Националната Юбилейна Конференция

Бог наистина благослови трудът на екипа от щатни служители на ХСС, Младен и Димитринка Бочукови, Николай и Валя Колеви, заедно с Гроздан и Деница Стоевски, по организирането и провеждането на Националната Юбилейна Конференция – Пет години служение с военни в България – „Вяра с униформа – мисията е възможна“.

Участваха над 100 човека от цяла България (София, Варна, Бургас, Сливен, Плевен и т.н.), но имахме делегати и от Македония и Румъния. Наши специални гости бяха Пол и Лорейн Петиджон (CCC – Военно служение), Подполк. Торбьорн Бострум, Вицепрезидент на АХСВ, полковник (о.з.) Ноел Доус, координатор на АХСВ за Източна Европа, както и екипът от американски курсанти.

С Божия помощ конференцията премина отлично. Семинарите на Пол бяха интересни и добре възприети от хората. К-н Валентин и Албена Василеви както друг път направиха една незабравима вечер с игри и забавления. Ето какви са впечатленията на някои от участниците в конференцията:
– “Впечатлен съм от добрата организация и темите! – Винченцо, Сливен
– “Напредок във верата на членовете!” – Славчо, Македония
– “Лубезни домакини!” – Горги, Македония
– “Колко военни християни има в България!” – Теодора, Плевен